Пусто място виждам, обрасло е с трева,
а тук кипяло е живот, било е махала.
На това място имало е семейна къща,
сега е пусто, обрасло, сáмо споменът се връща!
Тук, от тук започнал ни е рода,
малка къща с пристройка една.
Тук израсла е нашата майка добра,
тук играли са на воля с нейната сестра!
В дерето още си тече Сухата река,
водата лъкатуши, бавно си отминава.
За миналото само спомена остава!
Пустото място сега е голо, пущинак,
няколко изсъхнали дървета се поклащат пак.
Ден след ден Животът тече като реката, отминава,
разказът за миналото на рода в душата ми остава!
И той от човек на човек в рода ни се предава!
© Валентин Миленов Всички права запазени