Първа и вечна любов
С дъх на топъл тютюн в споделена цигара,
под омайни липи, спотаени дори и от Бог,
невъздържано млада, а толкова стара,
разцъфтява до днес тази първа, но вечна любов.
Като тясна врата към предходна епоха,
като малък олтар, по размера на хлебна троха,
в отеснелия ъгъл на детския спомен,
се червят две хлапета, така не познали греха.
Тази нежна любов, ненаказана нивга
от товара на делника, тъй злободневен и вял,
ще остане докрая невръстно красива,
и ще прави света малко по-платоничен и бял.
И нетленна остава защото е първа
и навярно, понеже не е изживяна съвсем.
Съвършена ли? Не. Но така е безсмъртна,
както ние, живелите тоя живот, ще умрем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
