Първа пролет
Каква е тази сила?
В първия Пролетен ден,
толкова сила, надежда
да вдъхне утрото в мен.
Слънчето всичко огряло,
погали то и моето лице
и сякаш с усмивка ми каза
- Време е, ставай!
Дряна на двора разцъфнал,
върбичката напъпила и тя.
Не вярвам, че виждам това,
до вчера снежко бе навън.
Щастлива на двора изтичах,
игликите и те се усмихват,
лаленцата главички надигат,
а зюмбюла разлистил листа.
Нов живот се заражда,
отвсякъде виждам това.
Душата изпълнена с радост
ми дава криле да летя.
А щом там в гнездото
на щъркела бял, дългоклюн
съзрях го изправен, наперен
разбрах, Пролетта е дошла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
