Първи капки
в невидима гънка покрито...
Угасва ли последният фенер,
търсете го само опипом...
Очи, помръдвате ли мъртвата точка,
защо не откривате нищо...
Понякога съжителство сте зиморничево
на гъста пелена разнищена...
Очи, не замръзвайте в скута ми,
криле сте изящни, не угасвайте,
пак пролет знам ще дочакате,
пак първи капки роса ще сте...
Поздравявам моята необикновена приятелка Таня Цветанова
(Витания)
Продължавай да бъдеш безкрайна като небето - Танюш!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
