4.07.2012 г., 14:22

Път без край

992 0 15

 ----

 

Какво е път? Какви са ни мечтите -
изплитат ли се, раждат ли, или...
Ще видим ли след себе си следите,
които ще твърдят, че сме били!

 

Какво е пътят? Дава ли надежда,
че някога ще бъде извървян...
или ще търсим тъничката прежда
безкрайно, под небесния таван!

Подхлъзваме се, но със мисъл, страстно
държим въжето към това небе!
Не ни е страх, че пътят е опасен -
това е път за мъдрост, не нозе...

И срещаме край нас различни хора.
Едни опитват да ни спънат с крак,
а други със зеници ни говорят,
та, паднем ли, да се изправим пак.

И няма да е грешка, ако свием
в страничен път, с различни ветрове.
Навсякъде сърцата ще открият
за себе си красиви светове.

Не могат врагове да ни прекършат -
тя, волята, не знае труден път!
Дори когато стъпките ни свършат,
децата ни по пътя ще вървят...

 

 ---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...