Jul 4, 2012, 2:22 PM

Път без край

  Poetry » Other
995 0 15

 ----

 

Какво е път? Какви са ни мечтите -
изплитат ли се, раждат ли, или...
Ще видим ли след себе си следите,
които ще твърдят, че сме били!

 

Какво е пътят? Дава ли надежда,
че някога ще бъде извървян...
или ще търсим тъничката прежда
безкрайно, под небесния таван!

Подхлъзваме се, но със мисъл, страстно
държим въжето към това небе!
Не ни е страх, че пътят е опасен -
това е път за мъдрост, не нозе...

И срещаме край нас различни хора.
Едни опитват да ни спънат с крак,
а други със зеници ни говорят,
та, паднем ли, да се изправим пак.

И няма да е грешка, ако свием
в страничен път, с различни ветрове.
Навсякъде сърцата ще открият
за себе си красиви светове.

Не могат врагове да ни прекършат -
тя, волята, не знае труден път!
Дори когато стъпките ни свършат,
децата ни по пътя ще вървят...

 

 ---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...