Път към ада

16.10.2021 г., 16:57 ч.

Поезия » Строги форми, Друга

223 0 2

Рупат камъчетата по пътя,

краката ми боси, кървящи.

Ходя към ада в окови,

бодат ме ножове - печащи.

Чакат ме на трон почернял,

кървища ми виждат очите.

Тук е техният цар,

царят на злите - душите.

Смеят ми се обезглавените овчари,

няега и те по тоз път вървяли.

Ръцете ми вързани с ламарини,

тежки, метални окови прогнили.

Режат ми кожата ситно,

парче по парче изоставям.

Зад себе си плътта си аз виждам,

гори ми кожата - рана по рана.

В деня ми заветен умрях,

с черни и грозни убийства.

На дявола пръв приятел ще стана,

завинаги в ада - прогнил съм.

Шанс за спасение няма,

веднъж ти щом убил си.

Оставаш с окови в краката,

увиснал на кол без главата!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.