Път към ада
Рупат камъчетата по пътя,
краката ми боси, кървящи.
Ходя към ада в окови,
бодат ме ножове - печащи.
Чакат ме на трон почернял,
кървища ми виждат очите.
Тук е техният цар,
царят на злите - душите.
Смеят ми се обезглавените овчари,
няега и те по тоз път вървяли.
Ръцете ми вързани с ламарини,
тежки, метални окови прогнили.
Режат ми кожата ситно,
парче по парче изоставям.
Зад себе си плътта си аз виждам,
гори ми кожата - рана по рана.
В деня ми заветен умрях,
с черни и грозни убийства.
На дявола пръв приятел ще стана,
завинаги в ада - прогнил съм.
Шанс за спасение няма,
веднъж ти щом убил си.
Оставаш с окови в краката,
увиснал на кол без главата!
© Ана Раунд-Дев All rights reserved.
