Скитницa
268 7385
20.09.2023 г., 12:07 ч.

Път към лятото 

  Поезия » Пейзажна, Друга
444 1 7

С жеравите лятото си тръгна,

залезът дори за тях заплака.

Есента с мъглите ме погълна,

и капчици дъждовни заваляха.  

Есен заваля и в моята душа.

Тя сви се тихо със затворени очи,

останала така бездомна, опустя,

без жеравите и без слънчеви лъчи. 

В небето синьо оставиха следи,

поели към безкрая дългия си път,

размахват волно, с грация криле,

напред към слънцето и лунения сърп.

Да можех смело с тях да полетя.

Да ме приемат, да съм тяхна птица, 

да бъда малка част от техните ята… 

Помахах им, търкулна се сълзица.

Понесли лятото на своите криле,

тъга и болка в душата начертаха.

Надраха я! Мечтите пазя на дете,

жеравите волни с лятото ще чакам.

 

20.09.2023

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??