Път към лятото
С жеравите лятото си тръгна,
залезът дори за тях заплака.
Есента с мъглите ме погълна,
и капчици дъждовни заваляха.
Есен заваля и в моята душа.
Тя сви се тихо със затворени очи,
останала така бездомна, опустя,
без жеравите и без слънчеви лъчи.
В небето синьо оставиха следи,
поели към безкрая дългия си път,
размахват волно, с грация криле,
напред към слънцето и лунения сърп.
Да можех смело с тях да полетя.
Да ме приемат, да съм тяхна птица,
да бъда малка част от техните ята…
Помахах им, търкулна се сълзица.
Понесли лятото на своите криле,
тъга и болка в душата начертаха.
Надраха я! Мечтите пазя на дете,
жеравите волни с лятото ще чакам.
20.09.2023
