ПЪТЕЧКА
Имам малка пътечка далечна
във самотно и старо селцé.
Сам край нея присядам на вечер,
чакам нечии нежни ръце.
Имам къса пътечка, на север,
край кокичета свели глави.
И край нея виновен и верен
чакам някой и мен да теши.
Имам тясна пътечка и там
всяка вечер до нея е баба.
И макар тъй виновен и сам,
във ръцете на баба полягам.
© Хари Спасов Всички права запазени