Тази нощ,
по пътека от спомени,
се завърнах отново при теб.
Стари чувства -
като листи отронени
от дървото на моя живот,
затанцуваха,
залюляни от вятъра на надеждата
в изкусителен танц
за завръщане, за прошка и нежност.
Ала аз вече знам -
есента щом почука
в сърцата ни
и полегне на нашия праг,
по-добре да затръшнем вратата си
и да покрием листата
със сняг...
© Мария Вергова Всички права запазени