28.09.2008 г., 11:36  

Пътека от спомени

874 0 6

         

Тази нощ,

по пътека от спомени,
се завърнах отново при теб.
Стари чувства -

като листи  отронени

от дървото на моя живот,
затанцуваха,

залюляни от вятъра на надеждата

в изкусителен танц
за завръщане, за прошка и нежност.
Ала аз вече знам -

есента щом почука
в сърцата ни

и полегне на нашия праг,

по-добре да затръшнем вратата си
и да покрием листата
със сняг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Вергова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...