Тази нощ,
по пътека от спомени,
се завърнах отново при теб.
Стари чувства -
като листи отронени
от дървото на моя живот,
затанцуваха,
залюляни от вятъра на надеждата
в изкусителен танц
за завръщане, за прошка и нежност.
Ала аз вече знам -
есента щом почука
в сърцата ни
и полегне на нашия праг,
по-добре да затръшнем вратата си
и да покрием листата
със сняг...
© Мария Вергова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хареса ми!