Големите магии са направени.
Танцуваме в сюжета като птици,
но ролите в театъра - засрамени,
не ни сравняват вече с ученици.
Не остаряват песните на славея.
Пътеката към слънцето е права.
А белезите от куршум и падане
по кожата отдавна избледняват.
И облачето, гордо в сладостта си,
за всеки страх е шапка - невидимка.
Нали сме топли в земното си щастие,
достатъчни за четка и за снимка. ...