13.10.2023 г., 12:26 ч.

Пътник през нищото 

  Поезия » Философска
290 5 8

ПЪТНИК ПРЕЗ НИЩОТО

 

Тъгите ми са все неравноделни

и мога с пръсти да преда мъглата.

С мълчание стартира понеделник,

и седмица съм роб на тишината

 

В сезоните – отдавна безпосочни,

как няма кой да превърти стрелките?

Довчера бил в живота ми стрелочник,

любимият е вече звезден скитник.

 

Дъждовни сенки нощем ме спохождат,

сълзата ми безсънна натежава.

Преди да се превърне в моя кожа,

съзирам мрака – как се нажежава.

 

Зениците ми приютяват гневни

и с неохота дебнещата скука.

В дъгата през сърдечните ми бездни

забива тя ръждивата си кука.

 

Все страшни приказки среднощ сънувам.

Дали домът ми не е бил орисан –

да бъда бродник, без да се сбогувам,

щом краят им остава недописан?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??