Пътник през нищото
ПЪТНИК ПРЕЗ НИЩОТО
Тъгите ми са все неравноделни
и мога с пръсти да преда мъглата.
С мълчание стартира понеделник,
и седмица съм роб на тишината
В сезоните – отдавна безпосочни,
как няма кой да превърти стрелките?
Довчера бил в живота ми стрелочник,
любимият е вече звезден скитник.
Дъждовни сенки нощем ме спохождат,
сълзата ми безсънна натежава.
Преди да се превърне в моя кожа,
съзирам мрака – как се нажежава.
Зениците ми приютяват гневни
и с неохота дебнещата скука.
В дъгата през сърдечните ми бездни
забива тя ръждивата си кука.
Все страшни приказки среднощ сънувам.
Дали домът ми не е бил орисан –
да бъда бродник, без да се сбогувам,
щом краят им остава недописан?
© Валентина Йотова All rights reserved.
