29.03.2018 г., 20:26

Пътуване до Южната тропична окръжност

1.4K 7 5

Аз съм северен, ти – ледовита,

помежду ни лежи океан;

как се стигна дотук аз не питам,

всъщност даже не искам да знам.

 

Аз китаец съм, ти си велика,

помежду ни израства стена;

с цяло гърло към тебе аз викам,

ти дори не извръщаш глава.

 

Ти голяма си, аз – бариерен,

помежду ни простира се риф,

аз по него с ръце се катеря,

стиснал в зъбите хапа горчив.

 

Аз съм южен, тропическа ти си,

помежду ни затваря се кръг...

Дъжд от думи над нас е надвиснал –

тихо, мила! Целуни ме без гък!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Думита наистина те обичат, но ти умееш да им вдъхнеш сякаш друго значение, подтекст, който буди размисъл, освен усмивки! Отново ти ръкопляскам, Емрих!
  • Благодаря на всички.
  • Много точна асоциация и игра на думи! Браво, Емрих!
  • Хей, това става дори за урок по география... Как не са се сетили учителите да преподават така... Браво ти!
  • Каква прелест! Нямам думи!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...