Пътуване до Южната тропична окръжност
Аз съм северен, ти – ледовита,
помежду ни лежи океан;
как се стигна дотук аз не питам,
всъщност даже не искам да знам.
Аз китаец съм, ти си велика,
помежду ни израства стена;
с цяло гърло към тебе аз викам,
ти дори не извръщаш глава.
Ти голяма си, аз – бариерен,
помежду ни простира се риф,
аз по него с ръце се катеря,
стиснал в зъбите хапа горчив.
Аз съм южен, тропическа ти си,
помежду ни затваря се кръг...
Дъжд от думи над нас е надвиснал –
тихо, мила! Целуни ме без гък!
© Емрих All rights reserved.
Как не са се сетили учителите да преподават така...
