22.08.2021 г., 7:39

Пътят към Луната

664 5 15

Влача две-три релси,

чук, тесла, пирони

и поръчах пресни,

шарени вагони.

 

Нямам грижа вече

за локомотива –

писна ми човече

с тази крива нива!

 

С дупки е, разкалян

пътят към луната.

Нека да приказват

сдуха се горката –

 

твърдо съм решила

да го асфалтирам,

а и комшията

носи каса бира 😊

 

... е, тръгна́ на блажно!

Няма да се бърза,

качеството – важно,

дзън-дзън – гара първа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Милена!
  • Иде ти отръки и думи да събереш, и да ги пръснеш в стихотворение, и магистрала до луната да направиш, и много други неща, които ни предстои да видим
  • След третата гара влакът сам си казва накъде е тръгнал... Роси
  • За къде е влакът, Краси? Защото до Луната отдавна е в ремонт. 🙂 Тя и моята нива е крива, ама като грабна една права лопата ще я изправя! 🙂 Страхотна си!
  • Нямам никаква представа в какво състояние е пътя къъъъъм ... Меркурий. Ще хвърля едно око, а и с фикция всеки може. Как не пали, не пали и рязко... внимание с ракетното гориво. Благодарско ви!... Не остана да почерпя, изсмукаха всичката ваксина тия майстори..

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...