22.08.2021 г., 7:39

Пътят към Луната

665 5 15

Влача две-три релси,

чук, тесла, пирони

и поръчах пресни,

шарени вагони.

 

Нямам грижа вече

за локомотива –

писна ми човече

с тази крива нива!

 

С дупки е, разкалян

пътят към луната.

Нека да приказват

сдуха се горката –

 

твърдо съм решила

да го асфалтирам,

а и комшията

носи каса бира 😊

 

... е, тръгна́ на блажно!

Няма да се бърза,

качеството – важно,

дзън-дзън – гара първа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Милена!
  • Иде ти отръки и думи да събереш, и да ги пръснеш в стихотворение, и магистрала до луната да направиш, и много други неща, които ни предстои да видим
  • След третата гара влакът сам си казва накъде е тръгнал... Роси
  • За къде е влакът, Краси? Защото до Луната отдавна е в ремонт. 🙂 Тя и моята нива е крива, ама като грабна една права лопата ще я изправя! 🙂 Страхотна си!
  • Нямам никаква представа в какво състояние е пътя къъъъъм ... Меркурий. Ще хвърля едно око, а и с фикция всеки може. Как не пали, не пали и рязко... внимание с ракетното гориво. Благодарско ви!... Не остана да почерпя, изсмукаха всичката ваксина тия майстори..

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...