24.03.2024 г., 7:42  

Радостта

566 1 0

Радостта

 

Радостта е искрица, тя е малък

Подтик. Дух е тя. Смисъла на

Всичко във света.

Тъгата, радост тя е. Безизходицата

Източник на радост е. И ада също.

Условия са те - предпоставки -

За радостта - раждат нещо ново.

 

Със себе се срещаш - със своя

Собствен път - нещата преосмисляш.

Виждаш светлина по своя път.

На реалността лицето и лицата.

Реалността, която на земята тук

Великото Небе съзира.

 

Всичко "лошо" не е лошо.

В пътешествие сме ние, за

Мисъл, светлина и път.

Радостта награда е по пътя.

Пътят наш е всичко, там е

Радостта-тъгата, "радостта като

Сълза" - каза Петя*, пролетната

Птичка на България. 

Песни тя създаде за пролетта и

Радостта. 

 

Солта е радост - знанието.

Сладка радостта е, но без "сол",

Без горчивина, забравяме я ние.

Боговете, синовете на духа всички

Вкусове обичат и прилагат.

Горчив е живота, но той подготвя

Радостта. На радостта велика - слава !!

 

Братята, сестрите, хора и животни

Тук са на земята. Гоите прекрасни.

Достъп имат те до радостта. Те

Са боговете на земята, защото

Радост имат и достигат.

 

Велес сега в света носи радостта.

Той ни учи да преодоляваме препятствия

И безизходност, да осмисляме,

Да видим светлина по пътя.

Тя радоста ще ни даде.

 

Радостта е всичко във света.

На боговете радостни славянски

Слава да речем. Да пеем като

Птичките за тях - слава, слава, слава.

 

На Род, духа небесен и творец,

На Сварог - строителя и майстор.

На многостранния Велес природен

Слава. И на Лесничея, новият певец.

Слава, слава, слава.

 

Ура

 

Лесничея

 

* Петя Дубарова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...