Рани
Изпълнен съм със рани тежки.
Дали се виждат в мен? – Не знам.
Аз разгадах души човешки
и не изпитвам вече свян.
Почувствах толкова омраза,
ненавист, злоба и лъжа.
А любовта ми беше слаба,
душата да спаси сега.
Узрях, и виждам хора други –
до болка жадни да растат.
В тях няма чувства чисти, луди,
в успеха само се кълнат.
Със свойте ледени усмивки -
улисани, без капка жал.
„Щастливи“ без да са си близки,
готови да замерят с кал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
