25.01.2012 г., 15:45

Равнодушие

831 0 0


Безименна и няма, сляпа, може би...
Безплътна и захвърлена в небитието -
сърцето, от вълните блъскано, в скалите се разби,
сега е като каша във ръцете - Ето...
Какво ли виждаш? Болка, суета?
Умрели блянове, копнежи и простори.
Какво си мислиш пред затворена врата
на някога цъфтели китно двори...

Лимон изстискан или просто мокър фас
са кисело-горчивите ми думи,
дори не съм на тръни, а в последен час,
през който пиша изповед във рими.

Дали надолу може да се полети?
Не! Казва се падение, снижение... Като да просиш...
Нагоре ли? Къде ти без мечти -
ще литнеш, щом сърце не носиш...

Кристали, счупени под босите нозе -
дори не ме боли, щом ги настъпя.
Но има ли значение, чувствеността ми взе...
Отдавна спрях в сълзите да се къпя.

Дори и спомените са забит пирон -
дали се случваш някъде, дали ме има?
Висят въпроси със ръждясал стон,
но на кой му пука, че в душата ми е зима...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...