Разцъфналата вишна
-Не те видях
кога си разцъфтяла.
Отминах те,
улисана в своите страхове.
- Да, бяла съм.
Виж, цялата съм бяла
и не от студове и снегове.
- Така е. Но за края
мисля аз и за топора...
- Не ги мисли. Нали сега
пак този миг е наш.
Не бързай винаги и ти
все с бързащите хора.
Остани при мен,
дори да си на крачка
по-назад от тях.
© Виолета Томова Всички права запазени