Apr 10, 2012, 10:41 AM

Разцъфналата вишна

  Poetry » Other
850 0 6

 

 

                                          Разцъфналата вишна

 

 

                                       -Не те видях

                                              кога си разцъфтяла.

                                          Отминах те,

                                                  улисана в своите страхове.

                                         - Да, бяла съм.

                                                  Виж, цялата съм бяла

                                           и не от студове и снегове.

                                          - Така е. Но за края

                                                    мисля аз и за топора...

                                           - Не ги мисли. Нали сега

                                                     пак този миг е наш.

                                              Не бързай винаги и ти

                                                      все с бързащите хора.

                                               Остани при мен,

                                                      дори да си на крачка

                                                по-назад от тях.

 

 

                                                  

                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....