21.04.2015 г., 23:08

Раздяла-2

715 0 0

Обичах те! И те чаках любов!

Да се върнеш вечер уморен.

Но ти си бил от друга пленен!

Видях ви, на пътя да вървите.

И във скръб потънаха очите!

Не исках,.. да знаеш, че страдам!

Не исках,.. никога да те напускам!

Не исках,.. да ме виждаш такава!

Остави в сърцето ми жива рана.

Исках да се спася! Да те забравя!

На пристанището сама отидох.

И на далече с кораба отплавах.

Там, където всичко е начало!

Там, където никой не ни познава!

Бих казвала, че за теб живея!

Бих дала всичко и бих умряла!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...