Разголен до душа
Накланях се, изправях се,
но аз не паднах. Издържах.
Грешах дори. Поправях се.
На думата си все държах.
Избирах ужким верен път,
но често се оказвах в крив.
Дали ме чака божи съд
или ме чака тежък срив?
По правилата бях в игра,
но се прецаквах често сам.
Съдбата мене ме избра
за нейно копие до грам.
И във вечерната тъма
сънувах сутрешен разкош.
Душата ми- съвсем сама,
порязваше се като с нож.
Сега, когато съм на път
към тебе, Боже- не греша,
свободен съм от кръв и плът
и съм с разголена душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
