25.09.2019 г., 18:17

Разговор

644 0 0

Седиме на по бира и двамата мърмориме.

Такова беше времето и нашата история.

 

Болезнена картина изпълваше словата ни,

а те се разпиляваха като листа на вятъра.

 

Отиваше си лятото, листата аленееха.

Какво ли друго трябваше, за да изтръпнем целите?

 

Какво ли друго? Може би, неказаните истини,

които развълнувано бушуваха на пристана

 

на наште думи, свикнали да премълчат нещата,

преди да ги залее тишината...

 

И все така, седиме с теб и двамата умуваме,

езикът се надува като голяма гума,

 

която, ако пукне, какво ще ни събира?

О, по-добре да си налеем бира...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Вучев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...