valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
25.03.2014 г., 21:18 ч.

Разходка в мен 

  Поезия
370 0 5

Не мога да съм клоун под дъжда.
Абсурдно - да съм дъжд от клоунада.
Раняват ме най-дребните неща,
а едрите ме изпаряват.

Истината влача със въже,
което от сърцето ми излиза. 
Раста, но до последно съм дете
с безброй девизи.

Под пъстрите лъчи на пролетта,
аз облаците карам да танцуват.
Благодаря на своята съдба,
че съществувам,

че мога да усещам красота,
че мога да дочувам звуци. 
Отварям и заключена врата,
но не с юмруци. 

Най-идентичен съм със мойто Аз
и уникален като тишината. 
Разглеждам необятния атлас 
с душата...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??