valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Mar 25, 2014, 9:18 PM

Разходка в мен 

  Poetry
368 0 5

Не мога да съм клоун под дъжда.
Абсурдно - да съм дъжд от клоунада.
Раняват ме най-дребните неща,
а едрите ме изпаряват.

Истината влача със въже,
което от сърцето ми излиза. 
Раста, но до последно съм дете
с безброй девизи.

Под пъстрите лъчи на пролетта,
аз облаците карам да танцуват.
Благодаря на своята съдба,
че съществувам,

че мога да усещам красота,
че мога да дочувам звуци. 
Отварям и заключена врата,
но не с юмруци. 

Най-идентичен съм със мойто Аз
и уникален като тишината. 
Разглеждам необятния атлас 
с душата...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??