Разкажи ми какво е небето, дете
Разкажи ми какво е небето, дете!
Вече нямам за синьото сънища.
Сякаш някой, от дните ми слънце краде
и косите ми тегли към дъното.
Разпери пак ръчички с онази любов,
чрез която спасявахме кучета.
После свий ми мечта като малко кълбо
и хвърли я да плава по ручея.
Нека бликне смехът ти над бистра вода,
да измие очите ми – слепите,
и да върне на дните ми черни цвета́,
а на вярата – сините трепети.
Разкажи ми какво е небето, дете.
Ще те чуе зад облака майка ти.
От най-сините нишки, тя обич преде
и към нас я изпраща – по чайките.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
