17.02.2010 г., 11:08

Разминаване

782 0 5

Разминаване

 

Аз тръгвам.

В мен дъжд от спомени вали.

Палтото на раздялата обличам.

Усмихвам се, а всъщност ме боли.

 

Захвърлям непризнатите си чувства

на дъното на моята душа.

Поглеждам те с лъжливо безразличие

и тръшвам входната врата.

 

Днес идвам само във съня ти.

Неканена спирам до теб и мълчим.

Поглеждаш ме. Да.

В безмълвно съгласие и двама по дните неизживени тъжим.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...