17.02.2010 г., 11:08

Разминаване

779 0 5

Разминаване

 

Аз тръгвам.

В мен дъжд от спомени вали.

Палтото на раздялата обличам.

Усмихвам се, а всъщност ме боли.

 

Захвърлям непризнатите си чувства

на дъното на моята душа.

Поглеждам те с лъжливо безразличие

и тръшвам входната врата.

 

Днес идвам само във съня ти.

Неканена спирам до теб и мълчим.

Поглеждаш ме. Да.

В безмълвно съгласие и двама по дните неизживени тъжим.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....