17.02.2010 г., 11:08

Разминаване

781 0 5

Разминаване

 

Аз тръгвам.

В мен дъжд от спомени вали.

Палтото на раздялата обличам.

Усмихвам се, а всъщност ме боли.

 

Захвърлям непризнатите си чувства

на дъното на моята душа.

Поглеждам те с лъжливо безразличие

и тръшвам входната врата.

 

Днес идвам само във съня ти.

Неканена спирам до теб и мълчим.

Поглеждаш ме. Да.

В безмълвно съгласие и двама по дните неизживени тъжим.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...