Разминаване
Аз тръгвам.
В мен дъжд от спомени вали.
Палтото на раздялата обличам.
Усмихвам се, а всъщност ме боли.
Захвърлям непризнатите си чувства
на дъното на моята душа.
Поглеждам те с лъжливо безразличие
и тръшвам входната врата.
Днес идвам само във съня ти.
Неканена спирам до теб и мълчим.
Поглеждаш ме. Да.
В безмълвно съгласие и двама по дните неизживени тъжим.
© Арина All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
