Разминаване
Аз тръгвам.
В мен дъжд от спомени вали.
Палтото на раздялата обличам.
Усмихвам се, а всъщност ме боли.
Захвърлям непризнатите си чувства
на дъното на моята душа.
Поглеждам те с лъжливо безразличие
и тръшвам входната врата.
Днес идвам само във съня ти.
Неканена спирам до теб и мълчим.
Поглеждаш ме. Да.
В безмълвно съгласие и двама по дните неизживени тъжим.
© Арина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
