1.05.2025 г., 22:55

Размисли в зори

305 0 2

Къде отиде малкото момиче

със устната хармоничка в ръце,

със роклята от шарена басмичка

и с весело, усмихнато лице?

 

Къде е романтичната девойка

все гонила политнали мечти?

Защо ли да си спомням днес със болка -

така в живота всичко се мени.

 

Разцъфнаха лалетата на двора,

едно откъснах аз за моя син...

Замръзнала със мъката се боря.

Проблясва слънчев лъч за мен - един.

 

Къде отиде малкото момиче?

Защо го търся - нося го във мен.

С живота все воювам, но обичам

и чакам новия задъхан ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....