1.05.2025 г., 22:55

Размисли в зори

304 0 2

Къде отиде малкото момиче

със устната хармоничка в ръце,

със роклята от шарена басмичка

и с весело, усмихнато лице?

 

Къде е романтичната девойка

все гонила политнали мечти?

Защо ли да си спомням днес със болка -

така в живота всичко се мени.

 

Разцъфнаха лалетата на двора,

едно откъснах аз за моя син...

Замръзнала със мъката се боря.

Проблясва слънчев лъч за мен - един.

 

Къде отиде малкото момиче?

Защо го търся - нося го във мен.

С живота все воювам, но обичам

и чакам новия задъхан ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...