1.05.2025 г., 22:55

Размисли в зори

308 0 2

Къде отиде малкото момиче

със устната хармоничка в ръце,

със роклята от шарена басмичка

и с весело, усмихнато лице?

 

Къде е романтичната девойка

все гонила политнали мечти?

Защо ли да си спомням днес със болка -

така в живота всичко се мени.

 

Разцъфнаха лалетата на двора,

едно откъснах аз за моя син...

Замръзнала със мъката се боря.

Проблясва слънчев лъч за мен - един.

 

Къде отиде малкото момиче?

Защо го търся - нося го във мен.

С живота все воювам, но обичам

и чакам новия задъхан ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...