1.05.2025 г., 22:55

Размисли в зори

307 0 2

Къде отиде малкото момиче

със устната хармоничка в ръце,

със роклята от шарена басмичка

и с весело, усмихнато лице?

 

Къде е романтичната девойка

все гонила политнали мечти?

Защо ли да си спомням днес със болка -

така в живота всичко се мени.

 

Разцъфнаха лалетата на двора,

едно откъснах аз за моя син...

Замръзнала със мъката се боря.

Проблясва слънчев лъч за мен - един.

 

Къде отиде малкото момиче?

Защо го търся - нося го във мен.

С живота все воювам, но обичам

и чакам новия задъхан ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...