Размисъл
За размисъл няма вече време!
Нали прогледнах с невиждащите си очи!?
Поне си спомням, как те гонех, бреме
и спусках се по ширнал път с мечти!
Мечтаех си...
Във първи дъх на пролетта да се превърна!
Всичко в зеленина и цветя да обгърна!
Да приспивам морски вълни и буен вятър!
Суровото дихание на зимата да отвявам!
И когато срещна отчаяние, да зная,
че кръгозор в далечината ме омайва!
И хармония, в душата спотаена,
ще разтопява... леда в сърцата ни.
Нали прогледнах с невиждащите си очи!?
Поне си спомням, как те гонех, бреме
и спусках се по ширнал път с мечти!
Мечтаех си...
Във първи дъх на пролетта да се превърна!
Всичко в зеленина и цветя да обгърна!
Да приспивам морски вълни и буен вятър!
Суровото дихание на зимата да отвявам!
И когато срещна отчаяние, да зная,
че кръгозор в далечината ме омайва!
И хармония, в душата спотаена,
ще разтопява... леда в сърцата ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
