9.01.2009 г., 16:37

Разочарование

632 0 0

И ето, гаснат пак звездите

в безоблачната нощ,

връхлитат ме безмилостно мечтите

и ме пронизват като с нож.

 

Отиде си, без да се сбогуваш,

дори не каза просто "чао",

не искаш даже да ме чуваш,

но не съм виновна аз за този фал.

 

Повярва ти на техните лъжи

и не искаш да ме чуеш вече ти,

сега сърцето ме боли

и в мен бликат горчивите сълзи.

 

Ще разбереш грешката си ти,

но няма връщане назад, уви.

Ще поискаш любовта ми.

но казахме си "сбогом и не ме търси".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...