Разпиляна ухае страстта...
Потрепва въздухът,
разпиляна ухае страстта,
танцуват звездите,
светулки-нашепващи за любовта.
Простенва нощта,
напомня на всички любящи сърца.
-Дошъл е моментът
душите да литнат като нежни перца.
Изпраща Луната
талази от страстна нега,
застинал светът,
само чувства изпълват нощта.
Покрива земята
кадифения нощен покров,
подпалва телата
и сякаш са в огнен обков.
Изпепелява страстта,
душите превръща в звезден прашец
и сякаш сърцата
с нежност погалва любовен ветрец.
Тиктака часовникът,
отмерва миговете на любовта,
изпраща Луната
талази от нежност пак към света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени