Aug 24, 2012, 11:04 AM

Разпиляна ухае страстта...

  Poetry » Other
788 0 0

 

Потрепва въздухът,

разпиляна ухае страстта,

танцуват звездите,

светулки-нашепващи за любовта.

 

Простенва нощта,

напомня на всички любящи сърца.

-Дошъл е моментът

душите да литнат като нежни перца.

 

Изпраща Луната

талази от страстна нега,

застинал светът,

само чувства изпълват нощта.

 

Покрива земята

кадифения нощен покров,

подпалва телата

и сякаш са в огнен обков.

 

Изпепелява страстта,

душите превръща в звезден прашец

и сякаш сърцата

с нежност погалва любовен ветрец.

 

Тиктака часовникът,

отмерва миговете на любовта,

изпраща Луната

талази от нежност пак към света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...