Aug 24, 2012, 11:04 AM

Разпиляна ухае страстта...

  Poetry » Other
789 0 0

 

Потрепва въздухът,

разпиляна ухае страстта,

танцуват звездите,

светулки-нашепващи за любовта.

 

Простенва нощта,

напомня на всички любящи сърца.

-Дошъл е моментът

душите да литнат като нежни перца.

 

Изпраща Луната

талази от страстна нега,

застинал светът,

само чувства изпълват нощта.

 

Покрива земята

кадифения нощен покров,

подпалва телата

и сякаш са в огнен обков.

 

Изпепелява страстта,

душите превръща в звезден прашец

и сякаш сърцата

с нежност погалва любовен ветрец.

 

Тиктака часовникът,

отмерва миговете на любовта,

изпраща Луната

талази от нежност пак към света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...