25.05.2011 г., 22:53

Разрушение

571 1 2

Отхвърлих и него, и любовта му силна,

Оставих го сам да се бори с реалността,

Обърках живота, мислите, чувствата му!

 

Боли го сърцето заради мен – аз съм виновна,

Бляновете му аз разруших – разбих ги на прах,

Болката голяма го убива бавно и страда ужасно!

 

Искаше да ме дари с любов, нежност, обич,

Имаше мечти, надежди, които аз развалих,

Истински желаеше да съм щастлива и усмихната!

 

Чакаше всеки път да се видим и да засияе,

Чувствах и аз как сърцето му тупти от радост,

Често се усмихваше насила, за да съм аз щастлива!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Мая, постарай се повече. Аз имам вяра Успех!
    пп: ако прочетеш малко доказала се поезия, може би ще ти бъде от помощ, поне на мен много ми помогна...
  • освен акростих, малко поезия също нямаше да е излишна.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...