Отхвърлих и него, и любовта му силна,
Оставих го сам да се бори с реалността,
Обърках живота, мислите, чувствата му!
Боли го сърцето заради мен – аз съм виновна,
Бляновете му аз разруших – разбих ги на прах,
Болката голяма го убива бавно и страда ужасно!
Искаше да ме дари с любов, нежност, обич,
Имаше мечти, надежди, които аз развалих,
Истински желаеше да съм щастлива и усмихната!
Чакаше всеки път да се видим и да засияе,
Чувствах и аз как сърцето му тупти от радост,
Често се усмихваше насила, за да съм аз щастлива!!!
© Марина All rights reserved.
пп: ако прочетеш малко доказала се поезия, може би ще ти бъде от помощ, поне на мен много ми помогна...