ruba (Руми Бакърджиева)
315 1557
21.05.2018 г., 17:34 ч.

Разсъбличам душата си 

  Поезия
745 6 5

 

Разсъбличам душата си… Много е слаба.
Всички груби следи си личат до една –
има белег до белег от стара проказа
и пътеки от тъмни петна…
Ала няма сега да ги крия от Тебе –
Ти ме знаеш отлично дори под това.
Колко пъти Си плакал дълбоко у мене,
чак до раните виждаш, навътре в греха…
Няма как да се върна по стари пътеки,
та отново по-свято по тях да вървя…
Но Те моля горещо за тази утеха –
подари на душата ми нови крила.
Разсъбличам я смело от всички одежди –
непривични и чужди с конци от тъга…
Облечи я единствено с Твоята нежност,
изтъкана от прошка и жива вода!!!

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??