Разум и Сърце
– Сърце, какво е Любов? - попита го Разумът - и как я намираш? - добави в захлас.
– Любов е когато копнееш без граници. И тя те намира без карта, компас.
– Сърце, ще боли ли, ще страдам ли някога? И по какво да позная, че е само една?
– О, това ли! Значение има ли? Ако е тя дори и със сълзи в очите ти пак ще чувстваш радостта! - Но щом искаш да узнаеш дали има много лица, ще кажа направо, че сам ще познаеш, защото само с нея ще откриваш светлина.
– Сърце, колко струва? Готов съм да плащам за нея цена?
–Безплатна е, знаеш ли?! Не иска и дума! В замяна ще търси от теб доброта!
– Но аз съм добър! - надигна се разумът - така горд, извисяващ се ум! - Навсякъде пръв съм, блестя, изявявам се, по-бърз съм дори от куршум!
Сърцето погледна към разума втренчено.. видя колко беден е той. Позна, че Любовта не би го обикнала, не би намерила с него покой.
А после Разумът питаше, питаше, питаше.. въпроси задаваше и важно разплиташе
най-сложните, най-трудните сюжети, обвързани с тревожни ...