27.02.2008 г., 16:53

Разведен "Втора ръка"

1.1K 0 8
 

Толкова пъти си представях как ще изглежда "той",

сравнявах го с поредния приказен герой.

Слагах го на бял кон да ми носи цветя,

а самичка бях в реалността...

Не знаех, че така ще ми се завърти света,

че съдбата ще ми донесе не един дар, а два.

Разведен, но все още с аромат на истински мъж,

не в него, а в дъщеричката му се влюбих отведнъж.

На четири беше и копнееше да казва "мама",

беше възпитана и срамежлива малка дама,

а таткото грабна моето сърце

и повярва, че и втори път изгрява слънце.

Повтаряха ми, че разведените били втора ръка,

с глупости  пълнеха моята глава...

Преля ми чашата и махнах с ръка!

Добре бе, разведен е, ама с него се чувствам жена!

Не бях предполагала, че ще се получи така,

не на всеки дават щастие "двойна доза"!!!

Имам най-сладкото момиче в света

и някой, който вечер наистина ми подарява цветя...

 

 

 

Скъпи приятели, посвещавам този стих на онези, които в сърцето си се чувстват втора ръка. Знайте, че това не е така. Колкото и много болка да сте преживели, смело продължете напред, любовта не пита, а връхлита... с цялото си сърце ви пожелавам  да я изживеете отново... по света има толкова свестни хора, открийте идеалния за вас.

Поздрави от Florr

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано е щастието на живота ти! Хубаво, добро послание! Поздравления!!!
  • Прекрасен стих, приказен и великолепно послание!Поздрав! Както винаги неотразима творба!
  • супер стих ! и ти си супер майстор!
  • Страшно много ви благодаря за коментарите и подкрепата!Това значи много за мен!Много сте мили,радвам се че сте го прочелии и харесали!Мили дами пожелавам ви много много мъжко внимание
  • Хубаво послания, Диди!
    Няма втора ръка хора!
    Всеки е Човек и е единствен!
    Поздравления за стиха!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...