Реаблитация на Бог
Моят Бог сюрреално се срина в краката
на един алкохолен невзрачен делѝр.
Аз растях и едничка ми беше мечтата –
да открия в баща си същински кумир.
Моят Бог беше сам, тъй разбит от тревоги!
В тишината мълчеше добрият ми Бог...
След години да бъда спокоен не мога.
Аз съм жертва на онзи пиянски порок!
Не усмихна лицето ми детско баща ми.
От години на него изписан е страх –
страх от всички пороци, печали и драми,
след които сърцето ми стана на прах!
Пред лицето ми детско се вият ковчези.
Нямам светла надежда за идния ден,
а светът ми е нож. Той душата ми реже.
Днес не виждам копнежи по пътя зелен.
С този мрачен порок, Боже мой, ме съсипа!
Бог мълчи пред поредната чаша с вина.
На ръба на душата момчешка аз хлипам
и се питам кога ще се свърши. Кога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
