Реаблитация на Бог
Моят Бог сюрреално се срина в краката
на един алкохолен невзрачен делѝр.
Аз растях и едничка ми беше мечтата –
да открия в баща си същински кумир.
Моят Бог беше сам, тъй разбит от тревоги!
В тишината мълчеше добрият ми Бог...
След години да бъда спокоен не мога.
Аз съм жертва на онзи пиянски порок!
Не усмихна лицето ми детско баща ми.
От години на него изписан е страх –
страх от всички пороци, печали и драми,
след които сърцето ми стана на прах!
Пред лицето ми детско се вият ковчези.
Нямам светла надежда за идния ден,
а светът ми е нож. Той душата ми реже.
Днес не виждам копнежи по пътя зелен.
С този мрачен порок, Боже мой, ме съсипа!
Бог мълчи пред поредната чаша с вина.
На ръба на душата момчешка аз хлипам
и се питам кога ще се свърши. Кога?
© Димитър Драганов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прости му, Мите. На всеки от нас някои неща са ни по-трудни, отколкото на другите. Всичко, което ни се случва, ни изгражда като личности. Ти си силен, любящ и талантлив! Пожелавам ти щастливо плаване в поезията и живота!
-
РеабИлитация!
Спомените не са реалност, минало са. Сега е реалност. Един умен човек е казал, че към тях трябва да се връщаме само ако има какво да учим от тях. Бог не носи вина за грешките човешки. В миналото може да ума причини, но причините не са оправдание.
Бъди силен и го пребори, ако искаш да продължиш.
Имаш неоспорим талант, но това стихо е като на давещ се. -
За много години, Мите. Не знам кога, но си едно прекрасно и талантливо момче.
-
Помогни на Бог да ти помогне! Митко, стихът ти е силен, въздействащ! Здрава и успешна Нова година!💙
-
Болката няма да свърши. Ще си я носиш до края. Изповедта ти е трогателна.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
