8.03.2025 г., 9:19

Реалност

543 8 26

Реалността е ронлива пътека,

огъната в сенки и светъл контраст,

пулсът й – лудост и крехка утеха,

взрив от мечти и разбити стъкла.

 

Тя шепне със глас на надежда и мрак,

с длани от въздух, от камък, от плам,

понякога носи дъх нежен и благ,

понякога рани – с разрез голям.

 

Танцува със нас  и без правила,

рисува по кожата белези неми,

но ние – деца на нощта и деня,

създаваме смисъл в нейните теми.

 

Реалността е и буря, и шеметен зов,

разпада се, става, отново прелива…

А ти ще скърбиш ли, или със любов,

 ще я пишеш, докато те има?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дочка, сърдечно ти благодаря за прекрасния коментар. Нека животът ти носи радост и вдъхновение!
  • Реалността е всъщност хода на историята... Не винаги е такава каквато искаме, но се случва... Поздравления!
  • Благодаря ти мила, Злати, за хубавия коментар и за любими. Бъди здрава и обичана от живота.
  • Поздравления за силния стих, Мини! Реалността е и пропадане, и възход! Нека твоята реалност бъде по пътечка нагоре към мечтите, към щастието, към вдъхновението!
  • Дейна, благодаря ти за хубавите думи и за любими. Бъди здрава и вдъхновена.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...