Mar 8, 2025, 9:19 AM

Реалност

  Poetry
542 8 26

Реалността е ронлива пътека,

огъната в сенки и светъл контраст,

пулсът й – лудост и крехка утеха,

взрив от мечти и разбити стъкла.

 

Тя шепне със глас на надежда и мрак,

с длани от въздух, от камък, от плам,

понякога носи дъх нежен и благ,

понякога рани – с разрез голям.

 

Танцува със нас  и без правила,

рисува по кожата белези неми,

но ние – деца на нощта и деня,

създаваме смисъл в нейните теми.

 

Реалността е и буря, и шеметен зов,

разпада се, става, отново прелива…

А ти ще скърбиш ли, или със любов,

 ще я пишеш, докато те има?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дочка, сърдечно ти благодаря за прекрасния коментар. Нека животът ти носи радост и вдъхновение!
  • Реалността е всъщност хода на историята... Не винаги е такава каквато искаме, но се случва... Поздравления!
  • Благодаря ти мила, Злати, за хубавия коментар и за любими. Бъди здрава и обичана от живота.
  • Поздравления за силния стих, Мини! Реалността е и пропадане, и възход! Нека твоята реалност бъде по пътечка нагоре към мечтите, към щастието, към вдъхновението!
  • Дейна, благодаря ти за хубавите думи и за любими. Бъди здрава и вдъхновена.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...