Tomad (Тома Кашмирски)
179 2921
20.10.2007 г., 12:25 ч.

Рецитал с часовников механизъм 

  Поезия
879 0 22
Събуждам се,
възбуден от ненужности,
търкулвам се
в къделята на
фактите.
Принудено
безумен и охлузен,
с илюзия,
че неделята е практика.

Събуждам се
ненужен – по съпружески.
Вербуван
да поддържам сдържан
огъня
на нашата любов…
Бездушно
тупкащи,
сърцата кършат
сухи трупи клонести.

Оглеждам се
в безпепелно
изгаряне -
безтлеещо невкусено
изпушване.
Разделям се
с нощта без съжаляване
в безтленно
нецелуване,
без гушкане.

Събуждам се,
сърцето ми е цялото!
Тиктакащо във такт
със глад във есен
Развеждам се -
душата ми
без тялото
е славей обезчовчен
в кръвопесен.

Поглеждам
безпристрастно
огледалото,
приканващо нещастие
седемлетно…
Уреждам го!
И пращам се на дявола
с тиктакащ
механизъм
във колета…

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??