Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
15.08.2012 г., 10:55 ч.

Рефрен за момичето с пеещите къдрици 

  Поезия
1413 1 22

                                                  На жена ми Нури

 

От мен си тръгваш всеки миг или –

назад поели – стъпките ти мамят!

По-остри и от борови игли

черти разравят рохката ми памет.

 

Смехът ти палав ще се оттече

на есента в олука изтърбушен.

Виж: любовта – наплашено зверче

с носленце влажно сенките ни души.

 

И от върха съдбовен на нощта

разпятия листата тръпно мятат.

И подир тебе тръгнал – ща не ща –

ще стигна даже края на земята.

 

А щом под тънки люспици от скреж

разискрен ореол денят разбули,

ти пръсти ще притоплиш, ако спреш

над тялото ми с жътвен дъх на юли.

 

Или животецът ми – чернова

навярно Бог ще пренапише мъдро:

– Той бе поет и колкото живя –

живя, за да разпява твойте къдри.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??