На жена ми Нури
От мен си тръгваш всеки миг или –
назад поели – стъпките ти мамят!
По-остри и от борови игли
черти разравят рохката ми памет.
Смехът ти палав ще се оттече
на есента в олука изтърбушен.
Виж: любовта – наплашено зверче
с носленце влажно сенките ни души.
И от върха съдбовен на нощта
разпятия листата тръпно мятат.
И подир тебе тръгнал – ща не ща – ...