Aug 15, 2012, 10:55 AM

Рефрен за момичето с пеещите къдрици 

  Poetry
1419 1 22

                                                  На жена ми Нури

 

От мен си тръгваш всеки миг или –

назад поели – стъпките ти мамят!

По-остри и от борови игли

черти разравят рохката ми памет.

 

Смехът ти палав ще се оттече

на есента в олука изтърбушен.

Виж: любовта – наплашено зверче

с носленце влажно сенките ни души.

 

И от върха съдбовен на нощта

разпятия листата тръпно мятат.

И подир тебе тръгнал – ща не ща –

ще стигна даже края на земята.

 

А щом под тънки люспици от скреж

разискрен ореол денят разбули,

ти пръсти ще притоплиш, ако спреш

над тялото ми с жътвен дъх на юли.

 

Или животецът ми – чернова

навярно Бог ще пренапише мъдро:

– Той бе поет и колкото живя –

живя, за да разпява твойте къдри.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??