Река.А знае да обича
Река, смълчана под върбите,
по вечния си път бълбука...
Обрасла с мента и ракити.
Аз всяка вечер идвам тука.
Присядам на брега и пия
с очи водите ù зелени.
Стада по залез тука мият
копитата си уморени.
И чановете медни пеят
над притъмнелите полета.
Мълчи реката и люлее
душата скръбна на поета.
Отмива скритите ù рани.
По камъчетата се стича.
Замислена. И умълчана.
Река!
А знае да обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
